ЗАСЪЛЗÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засълзя като прил. Остар. Насълзен. – Не те е срам! – избъбра със задавен глас и със засълзени очи. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 66. Пред засълзения взор на болния затрептяха ярки червени и зелени кръгове. Г. Райчев, Избр. съч. І, 112.