ЗАСЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; засъ̀рбам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да сърбам. Всички засърбаха шумно и загълтаха лакомо малките хлебчета. Ал. Бабек, МЕ, 123. Бобената чорба димеше в паницата. Спаска засърба шумно. М. Марчевски, П, 216. Никодимов засърба шумно кафето си, като не криеше удоволствието, което изпитва от сладостта му. П. Незнакомов, ТС, 11.
◊ Засърбвам / засърбам попарата, която (що) съм дробил (надробил). Разг. Започвам да търпя, да понасям неприятност, за която сам съм си причина. Засърбвам / засърбам попарата на някого; засърбвам / засърбам нечия попара. Разг. Започвам да патя, да тегля, да се мъча от нещо или от някого, или заради негова грешка, по негова вина. Къде беше още по пътя да го убедиш, да го подготвиш. Много добре знаеш, че него го нямаше тук, когато засърбахме тая попара. Н. Каралиева, СМ, 45.