ЗАСЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; засъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да съхна. Янко беше принуден да прибере капана в корубата на едно дърво. Земята засъхваше и вълчите следи вече не личаха. Ем. Станев, ПЕГ, 105. Жълтата му пластмасова шапка бе загубила цвета си, по гумените му ботуши засъхваха зеленикави петна на размита скала. Ст. Сивриев, ЗСБ, 96. Преди няколко години се зашуплиха сочните листя на лозите. Бедният дядо Никола. Ами че той живееше и с душа, и със сърце край своите лозя. Старият човек завяхна и засъхна заедно с тях. А. Страшимиров, А, 136.
ЗАСЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; засъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За нещо мокро или влажно – губя постепенно течността, с която съм напоен, губя влажността си; изсъхвам, съхна. – Како, ще набелиш ли още еднъж платната? Е, ако засъхнат. Ц. Церковски, ТЗ, 102-103. Бойка остана пред отворената порта с малкото в ръце, додето мокрите ѝ страни засъхнаха. А. Каралийчев, ЛС, 9. // За земя, пръст и под. – губя влажността си и се втвърдявам; изсъхвам. Минах по „дъното“ на „езерото“. Меката тиня е засъхнала с дълбоки пукнатини. З. Сребров, Избр. разк., 228. Стълбовете бяха изправени, циментът в основите им засъхна. Х. Русев, ПЗ, 98. Докато слънцето разказваше, пръстта бързо засъхваше. Въздухът се стопляше. П. Бобев, ЗП, 89.
2. За вещество, което съдържа влага – губя влажността си и постепенно се втвърдявам; изсъхвам. Шината на едното колело беше се разслабила. Маслото беше засъхнало и ново трябваше да се купи. Й. Йовков, Ж 1920, 25.
3. За течност, капка от течност – изпарявам се и обикн. оставям следа. Мастилото засъхваше в мастилницата, преди още писецът да си е близнал с език от черната течност. П. Вежинов, ДВ, 76. Ела по-скоро, та се умий, Кънчо, че ще ти засъхне кафето и кръвта по образа. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 386. През избелялата му дрешка се показваше лакътят, а над лявото око бе засъхнало петно черна кръв. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 197. По мършавото му старо лице, хлътнало като на болен човек, засъхваха няколко сълзи. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 97. Но не плака дълго. Сълзите ѝ засъхнаха, лицето ѝ стана каменно. Х. Русев, ПЗ, 208. // За рана и под. – покривам се с тънка коричка и преставам да гноя или кървя. Към седмия-осмия ден обривните петна преминават в мехурчета, изпълнени с гной. При благоприятен изход към дванадесетия ден те засъхват и започват да се лющят и опадват. Анат. VІІІ, 180.
3. За кожа на човек или животно – губя необходимата си влага и еластичност и се сбръчквам, напуквам, обикн. от слънце, вятър, студ или в резултат на заболяване; изсъхвам. Вимето ѝ [на кравата] беше голямо, чисто, розово; кожицата му беше засъхнала и понапукана. Ил. Волен, МДС, 195. Кожата на лицето му засъхнала на костите и над мъглата на покорността не се вижда бляскавината на очите. Ст. Ботьов, К (превод), 230.
4. За уста, устни, гърло, език – ставам сух, загубвам влагата си, обикн. поради жажда или желание за пиене на нещо (вода, алкохол и под.). Устните му бяха засъхнали от жажда. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 463. – Ох, че ми засъхнаха устата! Проклет път! От манастиря насам капка вода няма. А. Каралийчев, МИ, 88. – Страшна си пиявица – като помпа си се впил само в ракията. Я си дай шишето, гърлото ми е засъхнало. П. Михайлов, ПЗ, 129. – А сега подай бъклицата насам, че гърлото ми засъхна. К. Петканов, ЗлЗ, 11. // Изсъхвам, ставам сух, обикн. поради силно преживяване (страх, ужас, радост, очакване и др.). Сега ще отидат да арестуват и нея. Устните му изведнъж засъхнаха, колената му се разтрепераха. Д. Ангелов, ЖС, 269. Кипричка беше смутена и като че изплашена от нещо. Станка, която живееше в страх от някоя лоша вест, изтръпна и гърлото ѝ засъхна. Г. Караславов, ОХ ІІ, 524-525. – Анастаси запелтечи, радостно вълнение стегна гърлото му, езикът му засъхна. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 327. Дълбоко и мрачно отчаяние притисна учителя. Устните му засъхнаха. Г. Караславов, Избр. съч. І, 400. От смущение гърлото му засъхна и го заливаха студени и топли талази. Й. Радичков, СР, 43.
5. За растение или негова част – губя влагата си и свежия си цвят и вид, като увяхвам; изсъхвам. Един от сенебирските братя умря ненадейно. Не на тая смърт се зачуди дядо Щерьо, а се зачуди, когато забеляза, че тъкмо по това време един от двата бряста засъхна. Й. Йовков, ВАХ, 140. Посадените борчета бяха напълно засъхнали. Пр, 1954, кн. 1, 20. За няколко години цялото дърво обрасна с хищните вечнозелени китки [на непознатото растение], които изсмукваха соковете му [на дървото] и го изтощаваха. Клоните му залиняваха, засъхнаха. П. Бобев, ГЕ, 87.