ЗАСЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от засъхна2 като прил. 1. За нещо, което е мокро, влажно – който постепенно е загубил течността, която съдържа, влагата си и е станал сух; изсъхнал. Каруцата запраши из засъхналия път. К. Петканов, МЗК, 7. Следобедното слънце надничаше през прозореца на клуба и огряваше пода, покрит със засъхнала кал. Ст. Марков, ДБ, 72. Велика не забеляза сестра си, сложи ръка върху гроба, разрови засъхналата пръст и скри глава в престилката си. К. Петканов, МЗК, 64.
2. За течност, капки от течност, кръв, сълзи и под. – който след изпаряването си е останал сух, твърд или е оставил следа. – Мастило! – отново се изненада той. На дъното на ампулата наистина имаше засъхнало мастило. П. Проданов, С, 17. По бузите му се чернееха лъкатушни вадички от засъхнала пот. Й. Йовков, Разк. І, 140. На пода лежеше парче плат, напоено с кръв. Засъхнала черна кръв. Кл. Цачев, СШ, 10. На масата той намери кафениче и лъжичка със засъхнало кафе. Д. Кисьов, Щ, 398. По чаршафите върху двете маси се забелязваха сивкаво-червеникави петна от засъхнало разлято вино. Кр. Григоров, Р, 9.
3. За рана и под. – който се е покрил с тънка коричка и е престанал да гнои или кърви. На петия ден засъхналата рана отново се възпали и това разтревожи лекаря.
4. За уста, устни, гърло, език – който е сух, поради жажда или силно преживяване. Николай се затопли и заспа. От време на време потреперваше, свиваше се в одеялото и облизваше засъхналите си устни. П. Проданов, С, 47. Бай Петър размаха безпомощно ръце: – Не ми върви – прошепнаха засъхналите му устни. А. Каралийчев, НЗ, 57. Слушах и преглъщах със засъхнало гърло. Искаше ми се да запомня всяка негова дума. Ив. Димов, АИДЖ, 34. – Искам го! – отвърна Вела със засъхнало гърло. Тя сама не вярваше, че това бяха нейни думи и че го каза на глас. Г. Караславов, Избр. съч. І, 337.
5. За растение или негова част – който е увяхнал; изсъхнал. Едно от колелетата [на колата] се хлъцна в засъхнал ракитак, воловете се дръпнаха назад и повлякоха Велика. К. Петканов, МЗК, 296. Докато конете минаваха по тревисти поляни и мачкаха, стриваха засъхналата трева, прашният облак, който се носеше заедно с тях, се развяваше като сиво прозрачно було. Д. Талев, С ІІ, 223. Застарелият и засъхнал бук трябваше да се отсече. Н. Хайтов, ШГ, 265. Зелената засъхнала шума, слабо побеляла от слънцето, беше изпълнила градината с остър и приятен мирис. Ил. Волен, БХ, 6.