ЗАСЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от засявам2 и от засявам се. Меките лъчи на есенното слънце затоплиха земята. Подгоровци, които поради дъждовното време бяха закъснели със засяването, излязоха на оран още първия неделен ден. Д. Ангелов, ЖС, 368. Засяването на пшеницата кооператорите започнаха веднага. По-рано засяването се е извършвало обикновено на ръка. Излизал сеячът с кошница през рамо, вземал с шепа от нея семената и ги разхвърлял по полето. Бтн V и VІ кл (превод), 27.
2. Диал. Народен обичай, при който се извършва обредно сеене на брашно и се замесва сватбен хляб, обикн. в четвъртък преди сватбата; замески, засевки. И Вълчан, и той, какъв човек! Разпорежда се вече за сватбата. Накара жените да приготвят едно-друго за засяване. Й. Йовков, Б, 155.