ЗАСЯ̀Т, -а, -о, мн. засèти. Прич. мин. страд. от засея като прил. За нива или друга земна площ – върху който са пръснати семена, върху който е извършена сеитба. Бледните му устни шепнеха нещо – молитвената поза на трудещия се човек, изправен пред слога на засятата нива. Й. Йовков, Разк. ІІ, 102. Засетите угари изведнъж се покриха със зелена мъгличка, която от ден на ден потъмняваше и лъщеше на декемврийското слънце. К. Калчев, ПИЖ, 92. – Трябва да премерим житото до последното зрънце! Трябва да знаем, не само какво пуща декарът, но дори и педята засята земя. Х. Русев, ПС, 159. Идваха някой път от околийския съвет, искаха сведения за засятата площ. Кр. Григоров, Н, 24.