ЗАТВÒРЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Затворник. Това нещо е оная религиозна философия, която ни учи „как скептикът хванал да вярва, как политическият затвореник са предал на волята божия и как станал търпелив“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 348. Потръси го, но ся разбра, че тъмничарите крият, че има у тъмницата затвореник на име Стронг. Й. Груев, СП (превод), 161. Ховард си скрои в ума да подобри затворите и тъмниците, та да направи да поолекне на затвореници. Й. Груев, СП (превод), 150.