ЗАТВÒРКА1 ж. Остар. 1. Затвор1, тъмница. В тая вонеща затворка, между болните и нечисти затворници в тия три дена се разболяхме и ако ни подържеха още ден-два, нямаше живот от нас. Т. Крайчов, ДДС, 124. И тия, що гинат във влажна затворка, / не трябваше в тебе да имат подпорка. Ив. Вазов, БМ ІІ, 17.
2. Само ед. Затваряне (Н. Геров, РБЯ).
ЗАТВÒРКА2 ж. Диал. 1. Приспособление за затваряне на врата, чекмедже, кутия и под. Есхач буен, възбуден, пуснал сабията да трака по земята, обърна затворката на вратата. Й. Вълчев, СКН, 519. Починям да описуем къща в покъщина на наша болгарска Македония. Всичка заграда къщнина именова са така: затворки, ключеве, мандала. ЦВ, 1859, бр. 433, 3. Златният кръст се поставя в дървена кутия, изработена като подвързана книга със затворки. Д. Мантов, ХК, 42.
2. Преграда на тръба, канал, бент и др., която затваря напълно или частично преминаването на вода, пара и под.; затвор2. Свинята дръпнала затворката на яза и водата ливнала, грабнала вълка и почнала да го върти. Н. Райнов, ПЦС [еа]. Тая затворка прегражда тръба х или я оставя свободна, та пропуща по-малко или повече пара. Й. Груев, ОФ (превод), 256.
3. Остар. Печат. Малко приспособление в печатарската машина, което се поставя между желязната рамка и наборните страници, за да затегне цялата форма. Затворките за затягане на формата са най-различни. Ил. Рашков, ПТ, 145.