ЗАТВÒРНИЦА1 ж. Остар., сега поет. Затворничка. – Гледай да не си объркате магиите, но и да ги съберете, пак няма да ви измъкнат оттук – изсмя се жлъчно тъмничарят и блъсна затворницата. М. Смилова, ДСВ, 123. Но той бързал. Когато освободил и последната затворница [девойката], змиите се били издушили вече една друга. Н. Райнов, КЧ ІІ, 39. Валентина продължаваше да писка в килера. Накрая с препълнено от състрадание сърце дядо Еким изтича и освободи затворницата. К. Калчев, СТ, 53. Довчера бях свободна / и изведнъж / отлъчена във манастир, / и може би затворница да бъда най-подир. М. Петканова, ЦТ, 9.
ЗАТВÒРНИЦА2 ж. Остар. и диал. 1. Затвор1 (в 1 знач.); тъмница. Осъдените на наказание с окови ся изпратиха в затворницата. Дун., 1876, бр. 1092, 51. Но през нощта избухна едно въстание, в което раздражнения народ запали даже зданието на Инквизицията. При това из затворницата можеха да побягнат от Рим недалеко в една къща. ИХЦ (превод), 276. Отваряйте затворница / да видиме .., / кой е юнак за пущане, / кой е юнак за весене. Нар. пес., СбНУ ХІ, 416.
2. В училище – помещение за затваряне на немирни и мързеливи ученици (Т. Панчев, РБЯд).