ЗАТВЪРДЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затвърдявам1. Някои метали в стопено състояние се смесват напълно и при затвърдяването атомите им изграждат обща кристална решетка. Хим. ІХ кл, 1965, 96. Днес казваме и пишем Асена. Имаме и прилагателно Асенов, Асенова крепост, Асеновец, а не Асенева и Асеневец. Това затвърдяване на крайната съгласна налага да пишем името с ъ накрая. БР, 1943, кн. 1, 32.
ЗАТВЪРДЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затвърдявам2 и от затвърдявам се.