ЗАТÈГВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); затèгна1, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да тегна; дотягам. – Любчо беше мирно, честно момче! За другарството той беше готов в огъня да се хвърли! Ние разбрахме, че на неговата душа е затегнало нещо. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 73.
ЗАТÈГВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); затèгна2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. затèгнат, св., прех. Затягам, стягам. затегвам се, затегна се страд.
ЗАТÈГВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); затèгна се св., непрех. Затягам се; стягам се.