ЗАТÈГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); затèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. затèгнат, св., прех. Затягам, затегвам2. Юздата по некой път да поотпущат, а по некой път да я затегнуват. Й. Стоянович, ДСС (превод), 52. затегнувам се, затегна се страд.
ЗАТÈГНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); затèгна се св., непрех. Затягам се, затегвам се.