ЗАТЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; затежà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да тежа; натежавам. Веднъж селото да тръгне на оран и всичко ще мине. Полето ще замирише на прясна земя, а в шепата му ще затежи едро зърно. К. Петканов, СВ, 221. Полутъмната кръчма ми се видя тясна. Нещо затежа на гърдите ми... Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 103. Същите тия момчета в известно бъдеще могат да бъдат повикани да водят съдбините на страната и попитайте ги тогава, когато затежи на тях отговорността, мислят ли както мислят днес. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 32.