ЗАТИКАЛÒ, мн. -à, ср. Остар. Запушалка, тапа; затикалка, затулка, затка, затискол, затък. Гърнето ся зачепи или със затикало от гъба-дърво, па и то ся замаже с разтопен червен восък. Й. Груев, Ф (превод), 171. Зимат стъклено гръне с широко yстиe, което ся затика със затикало, пак стъклено или с похлупак, който да ся приплаща добре отгоре о стените на грънето. Й. Груев, Ф (превод), 116.