ЗАТЍРЯМ, -яш, несв.; затѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Неодобр. Затирвам, натирвам. Ханко знае от баща си, че зли духове са се превръщали в дивеч, отклонявали са ловците от пътя им и са ги затиряли в неизбродни гори и планини. А. Гуляшки, ЗВ, 35. затирям се, затиря се страд.