ЗАТЍЧВАМ, -аш, несв.; затѝчам, -аш, св., непрех. Започвам да тичам; затичвам се. – Поеми си дъх и затичай нагоре. Аз ще вървя подир тебе. Ако тичаш, без да спираш, чак до кладенчето, ще ти дам три от най-новите въдици на дядо ти Герго. СбХ, 137. Продължаваше да бърза, като ту затичваше, ту се спираше да си поеме дъх и да се огледа. Й. Демирев и др., ОС, 78. – Виждахте ли мой Иванча? – попита стрина Николина. – Здрав ли е, жив ли е? Ох, чедо, чедо! – разплаква се бедната майка. Тя почти затичва по пътя. Уморена е, но не сяда да почине. Елин Пелин, ПР, 94. Васил в началото не чувствуваше студа. Но когато мисълта му се проясни, той изведнъж усети щипането на вятъра по лицето и ръцете си и затича да се стопли. Ив. Планински, БС, 14. Минал Павел през гора зелена, / там запела юбава Мария, / То й дочуло юбава Мария, / па затича през гора зелена, / да си срещне юбава Мария. Нар. пес., СбВСтТ, 371.
ЗАТЍЧВАМ СЕ несв.; затѝчам се св., непрех. Започвам да тичам; затичвам. Затичвам се с всичка сила и на един дъх се намирам пред трамвайната спирка. Д. Калфов, Избр. разк., 336. И преди да сложат залък в устата си, затичваха се горе по стръмното, до срутените стени на езическите храмове, та да погледат конака. А. Дончев, ВР, 232. – Много ви благодаря! – изчуруликва тя, усмихва ми се пак непринудено, оставя багажа си и се затичва с момински стъпки към морето. Тарас, СГ, 82. Рали се почеса по носа, почеса се и по тила и се затича. – Хоп! Той прескочи рова и краката му стъпиха съвсем в края на насрещния насип. Ст. Дичев, ЗС I, 218.