ЗАТКАВА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Ивица платно или върви, с които привързват основата за предното кросно, когато затъкават. За да се привърже основата за предното кросно, употребят заткавалник.. Тоя заткавалник може да бъде платно, а може да бъде съставен и от няколко поворки. СбНУ ХVIII, 106.