ЗАТКА̀ВАМ, -аш, несв.; заткàя, -àеш, мин. св. заткàх, св., прех. Диал. Затъкавам. Циганка влезе във станен, / та йе заткала, запела. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 49. Пусто съм платно заткало, / на дън изткавам по педък. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 39. А царицата, нейна майчица, / тя си тъчеше в златен разбой. / Та па е излязла царицата, / та си е вляла алтън Мавруда, / та си е вляла и е заткала. Нар., пес., СбНУ ХIV, 59. заткавам се, заткая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)