ЗАТЛА̀СКВАМ1, -аш, несв.; затлàскам, -аш, св., прех. Започвам да тласкам, да блъскам. Бай Коста кипва, хвърля навънка книжната двулевка и затласква даскала. Хр. Смирненски, Съч. III, 78. Стачниците отново се раздвижиха и пак го затласкаха към стената. К. Петканов, В, 245. – Махай се! – и той я затласка в гърдите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 81. Боре слезе от коня и войниците го затласкаха навътре по коридорите. Й. Вълчев, СКН, 34. Тя издърпа желязната пръчка и затласка Тоша към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 219. затласквам се, затласкам се страд. и взаим.
ЗАТЛА̀СКВАМ СЕ несв.; затлàскам се св., непрех. Започвам да се тласкам, да се блъскам. Навалицата се затласка и потегли като един поток из улицата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 25.
ЗАТЛА̀СКВАМ2, -аш, несв.; затлàскам, -аш, св., прех. Диал. С тласкане, с блъскане закарвам нещо до определено място, до някъде; затиквам3. затласквам се, затласкам се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.