ЗАТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затлèя, -èеш, мин. св. затля̀х и затлèях, прич. мин. св. деят. затля̀л, -а, -о, мн. затлèли, св., непрех. Започвам да тлея. Полянката се изпълни с глъч и викове, забравеният огън бавно затлея. Ст. Загорчинов, ДП, 44. Пламъците зализаха вратата – вратата затлея и пламна. Д. Спространов, ОП, 256.