ЗАТÒ нареч. и съюз. Остар. и диал. Затова. Советованието не е толико лесно. Зато който советува, треба да има велико знание, голям опит за нещата, за които говори. С. Доброплодни, П, 89. Той [бунтът] е само зато опасен, що е ерусалимский паша няма повеч войска, нъ само един батальон с башибозуци. БДн, 1857, бр. 10, 39. Зато и аз, като българин, пожелах да бъда полезен на моето отечество с тая книжка. Г. Йошев, ЧБ (превод), VI. „Опрафме, бабо, от ламята две глаи.“ Та се почудила и му рекла: „Зато яз не ти кажвеф, що йе та темнила тамо [в планината]. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 222.


Източник: Речник на българския език (онлайн)