ЗАТОПУ̀РКВАМ, -аш, несв.; затопу̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да топуркам. И разбрал недоволството от своето мило нахалство, хаджи Айват затопурква по дъсчения под и излиза на двора. М. Кремен, РЯ, 190. По стълбата отгоре затопуркаха момчешки стъпки. Беше Филип – най-големият син на Недялка. В. Геновска, СГ, 332. Затопурках с широките мамини налъми по каменната пътечка през двора. Д. Бозаков, ДС, 20. На стръмната пътека се показаха две-три овце и изведнъж цялото стадо затопурка надолу. М. Смилова, ДСВ, 9.