ЗАТРА̀ЙВАМ1, -аш, несв.; затрàя, -àеш, мин. св. -àях, св., прех. и непрех. Разг. Затрайвам си. – Ако ни гепят, всичко отиде на кино. – То и бе това – викам. Ганди затрая, изпушихме си цигарите и решихме да свирнем. Д. Цончев, П, 776. Тя знаеше кой е взел книгата, но реши да затрае, за да не я разпитват повече.
ЗАТРА̀ЙВАМ СИ несв.; затрàя си св., непрех. Разг. Замълчавам, премълчавам, замълчавам си, затрайвам1. След обичайния въпрос на учителката си затраях, убеден, че играта се води нечестно, ала и неспособен да го докажа. Зл. Златанов, ХС [еа]. Иван вече беше отворил уста да изтърси нещо, но Гелето го погледна и той си затрая. К. Кънчев, ПР I [еа].
ЗАТРА̀ЙВАМ2, -аш, несв.; затрàя, -àеш, мин. св. -àях, св., непрех. Диал. Оживявам, оцелявам; изтрайвам. Когато на някоя жена не траяли децата, то за да ѝ затраят занапред, друга някоя, роднинка направяла у дома си един цял такъм пелени, които подарявала на първата, за да повие непосредственно бъдъщето си дете. СбНУКШ ч. III, 202. Кога на някой мъж не му траят жените, сиреч първата и втората умрели му в малко време, откако се годи за последен път за третята, отива при някоя река, та до три пъти и двамата голи поминават под речнийт мост, за да им се разсипат магиите, та да затраела тая жена. СбНУКШ ч. III, 87.