ЗАТРЕВÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от затревя като прил. За земна площ – който е обрасъл с трева. И сега, като лежеше свит до стената, той [Евлоги] пак видя познатата картина: затревен двор и вишнево дръвче сред него, засипано с бели цветове. А. Гуляшки, Л, 188. Когато човек влезе в някоя от тези скромни по размер градини и се настани на скамейката в прохладната сянка на разлистените дървета, срещу затревените и обсипани с цветя лехи, струва му се, че всред този миниатюрен къс природа се диша по-леко... Пр, 1953, кн. 2, 51. Освен това стадионът е разстлан на прекалено голяма площ, така че трибуните са много далече от пистите и още по-далече от затревения терен. П. Вежинов, ДМ, 37. Затревени площи.