ЗАТРЕВÒЖВАМ, -аш, несв.; затревòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да тревожа. Въпросите, които още от България ни занимаваха, сега по-силно се обадиха и ни затревожиха: как ще бъдем приети. Ив. Вазов, ИСМ, 6. затревожвам се, затревожа се страд.
ЗАТРЕВÒЖВАМ СЕ несв.; затревòжа се св., непрех. Започвам да се тревожа. Той се спря като закован. Помълча.. – Но какво ти стана? – затревожи се момичето. А. Гуляшки, МТС, 339. Направих крачка вляво и цопнах в яма, на дъното на която имаше вода. – Ах, боже мой! – затревожи се човекът. – Стойте, по-добре аз ще ви преведа. К, 1963, кн. 3, 1.