ЗАТРЕВЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затревявам1 и от затревявам се. Ще имаме на разположение тревни смески, толкова необходими за затревяване на пустеещите и полупустеещите земи. ВН, 1961, бр. 2967, 2. Не винаги най-разпространените по ерозираните места видове трябва да се сменят и за най-подходящи за затревяването на тези места. Пр, 1954, кн. 1, 22.

ЗАТРЕВЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от затревявам2. Хидроклиматичните изследвания, установяването на процента на горската площ и затревяването на почвения състав и състоянието на релефа ще дадат представа за размера на ерозионните процеси. РД, 1958, бр. 215, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)