ЗАТРÈПКВАМ, -аш, несв.; затрèпкам, -аш, св., непрех. и прех. Започвам да трепкам. Няколко птички се изплашиха от неговия вик, подхвръкнаха нагоре, затрепкаха криле, направиха по няколко кръга и пак кацнаха в тревата. К. Петканов, ЗлЗ, 35. Гласът ѝ затрепера, махна ръка и затрепка мигли, като че искаше да спре сълзите си. О. Василев, Т, 125. Една от лампите запращя, фитилът затрепка. Той наля масло от амфората и гледа, докато пламъкът се успокои и извиси. М. Смилова, ДСВ, 100. – Довиждане, татко! – затрепка гласецът на малкия в клетката и заглъхна надолу към земята, където боботеха машините на заводските цехове. А. Каралийчев, ТР, 47. Призори облаците се дигнаха, звездите затрепкаха със студен блясък, но скоро слънцето изгря и те се стопиха в ясното небе. М. Марчевски, ОТ, 78-79.