ЗАТРЍСАМ, -аш, несв.; затресà, -èш, мин. св. затрèсох, прич. мин. св. деят. затрèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Започвам да треса. После по отъпкания сняг се изви весело хоро. Скачаше Мишко, даже Харалан затресе тежка, набита снага. А. Гуляшки, МТС, 307. Дългият Иван, който беше грабнал един загладен камък, за да отвърне на удара, като чу рева на моторите, изведнъж престана да усеща болката между плещите си, засмя се, затресе камъка над главата си. А. Гуляшки, МТС, 229. Тя не се стърпя, затисна очите си с шепи, изхлипа, затресе рамене. – Боже, боже... и това доживях, детето си да не видя! Н. Нинов, ЕШО, 37. Дойчин се улови с две ръце за ръчката на стълбите и изведнъж прескочи две стълби, като затресе целия дъсчен под. К. Петканов, ЗлЗ, 9. затрисам се, затреса се страд.
ЗАТРЍСАМ СЕ несв.; затресà се св., непрех. Започвам да се треса. Още от рано сутринта стъклата на прозорците зазвънтяха, къщите се затресоха. С бумтене и пукане прелетяваха камиони. Ем. Коралов, ДП, 101. Буцата, която тежеше в гърлото му, изведнъж се разрони. Раменете му се затресоха, сълзи потекоха по страните му. А. Каралийчев, СР, 72. Почувствува студ по снагата си, устните му посиняха и цял се затресе. К. Петканов, В, 218. Без да погледне някого, дойде до къщата, опря се с лицето си към стената и стройното ѝ тяло от кръста нагоре се затресе от плач. Й. Йовков, АМГ, 222. – О-ах, майчице! – затриса се от смях началникът Петров и буквално хуква към зам.-началника Иванов, за да му разкаже куриоза. Тарас, СГ, 123.
ЗАТРЍСА МЕ несв.; затресè ме, мин. св. затрèсе ме, св., непрех. Започва да ме тресе, да ме обхваща треска. Обля го гореща пот и го затресе люта треска. Камъкът му беше взел здравето. А. Каралийчев, МИ, 98. Рада са изясно, изясно провикна: / – Олеле, мамо, мамо, отидох, / люта ма глава, мамо, заболе, / по-люта треска, / мамо, затресе, / азе ща, мамо, млада да умра. Нар. пес., СбНУ Х, 21. Гана си мами думаше: / „Майно льо, стара драгайо, / наклади, мамо, огъня, / люта ма треска затресе!“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 48.