ЗАТРÒВЯМ, -яш, несв.; затрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да тровя, да тормозя, да измъчвам някого. – Да свърша изпита – и ден не стоявам тук. Ще си взема в града квартира. Нека там расте [детето]. Пък и нему ще е по-добре там. Нима ще трябва още от първия ден да го затровим с нашите кавги? Ц. Церковски, Съч. III, 124. – Една кокошка ли струва дъщеря ти, бре? На такива дни като ми затровиш душата, по-хубаво с гръм да ме убиеш – разплака се баба. И. Петров, ЛСГ, 8. затровям се, затровя се страд.
ЗАТРÒВЯМ СЕ несв.; затрòвя се св., непрех. Започвам да се тровя, да се тормозя, да се измъчвам.