ЗАТРÒГВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от затрогвам и от затрогвам се. Има една много красива българска дума, която рядко срещаме поводи да употребим: умиление. Речникът я тълкува като затрогване, разнеженост, като състрадание, отзивчивост или снизхождение. Леч., 2014, бр. 13 [еа]. Едно музикално произведение, преди всичко, трябва да затрогва душата. А това затрогване ще дойде само тогава, когато в него наистина е вложена душа. БР, 1931, кн. 2 [еа].