ЗАТРÒГВАЩО нареч. Книж. 1. Като предизвиква умиление, като затрогва. Но класният учител във Враца бленува и за друго поприще. Той не желае да прекара живота си между мрачните стени на едновремешното схлупено училище, като оня учител, чиято съдба е оплакал тъй затрогващо в стихотворението си „На едно погребение“. Ив. Богданов, СП, 174.
2. В съчет. с прил. За означаване на висока степен на умиление от качество, изразено с прилагателното; извънредно много, изключително. Нека ми бъде позволено да изкажа тук горещата си благодарност на преводачите. Всички те бяха затрогващо мили и добри. Ал. Гетман, ВС, 5. На сцената тя е бивала майка и девойка; зла свекърва и невинно момиче. Бивала е царствено горда и затрогващо смирена. Ст. Грудев, ББ, 52-53.