ЗАТРÒПКАМ, -аш, св., непрех. Започна да тропкам. – Ще се върна, ето, и ключ не съм си взела! – каза Емилия на майка си, като ѝ прошепна нещо на ухото, и затропка надолу по стълбището, където в полутъмното я чакаше Лили. Ст. Даскалов, СЛ, 250.
