ЗАТРОПОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затрополя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (остар.) -я̀х, прич. мин. св. деят. затрополѝл и (остар.) затрополя̀л, -а, -о, мн. затрополèли, св., непрех. 1. Започвам да трополя, да издавам шум, като трополя. По меките пътища затрополяват каруци, глъч и песни пълнят безбрежния простор на равнината. И. Петров, НЛ, 254. Привечер по покрива затрополиха едри капки. Дъждът се усили, заплющя. П. Бобев, ГЕ, 157. По стълбите затрополиха тежки стъпки. Идваха деверите. М. Смилова, ДСВ, 136. Братята са сговориха да яхнат най-добрите коне от бащиния си яхър. Затрополяха конете им, звъннаха оръжията им. А. Каралийчев, ТР, 69-71.
2. С предл. към, по и под. Тръгвам нанякъде, като трополя. Беше рано, едва зазоряваше, когато едноконното кабриолетче затрополя по шосето за Стрелча. Ст. Станчев, ПЯС, 33. затрополява се, затрополи се безл. Затрополи се вън на пруста. Д. Марчевски, ДВ, 16.