ЗАТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; затрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да троша. И ето, профучи камък, профучи друг, трети, зашибат стобори, затрошат прозорци... Вик, олелия, намесят се минувачи, викат бащи и майки, но кой чува? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 71. Изпратили госта по живо, по здраво и пак пуснали машината. Но тя отново се заинатила и затрошила бутилките. ВН, 1958, бр. 2283, 2. „Мале, дай ми един нож и орехи, че ще отида да вардя ябълката. Той отишъл и затрошил орехите, а халата дошла и грабнала ябълката.“ Христом. КМ II, 172. затрошавам се, затроша се страд.
ЗАТРОША̀ВАМ СЕ несв.; затрошà се св., непрех. Започвам да се троша. През цялото лято не падна капка дъжд. Земята се разпука и класовете запукаха, затрошиха се като стъкло. К. Петканов, ЗлЗ, 250.