ЗАТРЪБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затръбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. и прех. Започвам да тръбя. Щаб-тръбачът беше наблизо. Той затръби сбор. Й. Йовков, Разк. II, 226. В миг старата картина оживява, / и чакаш кон да цвилне ей сега, / да затръбят от кулата тръбачи. В. Петров, ТЗ, 18. Аз знам – когато в нейното подножие [на тополата] / отметне сянката една колона / и слънцето глава зад нея сложи, / тогава там тръбите затръбяват – / в града. Е. Багряна, СЧ, 40. Докато една заран всички сутрешни вестници затръбиха с дебели черни букви дългоочакваното събитие: „Инфлуенцата почва вече да коси! Първата жертва – аптекарят Маринков“. Д. Калфов, Избр. разк., 163. Затръбиха прочее за връщание и войската ся прибра в казармата си. П. Кисимов, ОА II (превод), 142. – Фала тебе, свет Илио, / я си земи рог прекован, / та затръби с рог прекован / и налево, и надесно, / сал да чуе главен светец. Нар. пес., СбНУ V, 5.