ЗАТРЪ̀ГВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Каня се да тръгвам. Когато към баирите затръгвам, където мама месила е хляба, тъгата ми, когато се завръщам, е песен и е песен за раздяла. СД, 2018, бр. 38 [еа]. Откога е затръгвала за училище, и още не се е приготвила.