ЗАТРЪ̀НВАМ, -аш, несв.; затръ̀ня, -иш и (рядко) -еш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Заграждам с тръни (нива, път, място и под.), препречвам достъпа до нещо (път, място и под.) с тръни или покривам с тръни. Тъкмо Боряна ще уреди градината, ще изпере и изчисти вкъщи, мъжете ще затрънят някоя нива. Ил. Волен, ДД, 28. – Щял бил да ти отнеме и нивето там при Сухата бара и ливадата, дето я затръни при Малката мера. Т. Влайков, Съч. III, 266. Баща ми на полето, като искаше да запуше един път, затръне го: и така ония, които имаха обичай да преминуват от горния път, сега преминуват кога оттука, кога оттамо през трънето. ВУХБ (превод), 34. Дорде бай Иван затрънваше снопите да не ги зяндиса хорският добитък, като по даден знак младежите се събраха на купчина. Кр. Григоров, Н, 38. затрънвам се, затръня се страд.