ЗАТРЪ̀НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от затръня като прил. Диал. Който е от тръни, преплетен с тръни или покрит с тръни. Едни от войниците кичеха черните, затрънени плетища с разноцветни дрипи – сушаха измокрените си дрехи. Й. Йовков, Разк. II, 125. Покрай кривите селски улици са полегнали стари, затрънени плетове; гнили, криви огради, зидове от недялан камък. З. Сребров, Избр. разк., 228. // Който е заграден или преграден с тръни. Затрънен двор.