ЗАТРЪ̀ШВАМ, -аш, несв.; затръ̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. затръ̀шнат, св., прех. Затварям силно с блъскане, с тръшкане (обикн. врата). Девойката грабва чантата си от масата, спуска се с бързи стъпки към вратата и с все сила я затръшва подире си. Б. Райнов, ГН, 107. Нашият писател затръшва двете крила на прозореца. Сп. Йончев, СбСт, 157. Късно е. Време е и той да се прибира. И съдията затръшва пътната врата, минава в тъмното през двора, напипва разкривената дървена стълбица и драсва кибрит да си светне по пътя. К. Константинов, ПЗ, 92. Гюргево потъна в дълбока сънна тишина. По кръглото мегданче на чаршията фучеше само снежната вихрушка и затръшваше вратниците. С. Северняк, ОНК, 8. Нямам време да слушам хорските миризливи уста час по час в дюгеня си – рекъл и затръшнал дюгенските кепенци. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 5. затръшвам се, затръшна се страд. Затръшна се наблизо врата, чуха се стъпки и проточен вик от къщата: – Кът-кът-кът-кът! К. Константинов, СЧЗ, 83. Портата се отвори, колкото да са пропъхнеме и след като влязохме вече в двора, пак са затръшна изподиря ни. З. Стоянов, ЗБВ I, 355-356.