ЗАТРЯ̀БВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Стана нужен, необходим, потребен на някого; дотрябвам, потрябвам. След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени. Не след дълго ще затрябват нови заеми. Г. Георгиев, Избр. пр, 70. И окото му набито – знае къде да стреля и къде да пропуска. Тука вече нервите за пръв път сериозно затрябват. П. Вежинов, ВР, 98.
ЗАТРЯ̀БВА безл. Частните комитети са длъжни да съобщават от колко села се състои околността им – колко може, когато затрябва, да се сбере жито, овес, ечемик, сено, слама. Г. Бакалов, Избр. пр, 193-194.
ЗАТРЯ̀БВА МИ св., непрех. 1. Изпитам, имам нужда от някого или нещо; дотрябва ми, затрябва ми, изтрябва ми. После, като се наклони на едина си лакът, пресегна към парите, отброи девет гроша и ги остави настрани. – Тия са на детето – обърна се той към мама. – Запази му ги – може да му затрябват. Ст. Чилингиров, СБД, 70. А и патроните [на руснаците] им сгодни – едни и същи и за картечница, и за пушка. От няколко сорта – ако искаш по живи цели, ако искаш бронебойни – каквито ти затрябват. П. Вежинов, ЗЧР, 46.
2. Само в мин. (обикн. мин. неопред. и мин. предв.). Обикн. в отриц. или възклиц. изр. Разг. Пренебр. Нямам нужда, не се интересувам от някого или нещо, не желая някого или нещо; дотрябва ми, затрябва ми, изтрябва ми. – А може кмета да го вика за хубаво. Да му даде по-добра работа. Опълченец е, борил се е за царщината... – Ами, ами, затрябвали са им такива. Ст. Чилингиров, ПЖ, 87. – И той искал да дойде с нас на хорото! – засмя се неестествено високо и престорено нехайно Станка. – Хм! – сви пренебрежително устни Марина. – Много ми е затрябвал. Той по-добре да си върви с неговите даскалици! Г. Караславов, ОХ, 64. – Ще ти дам теменужки – пъхтеше нервно Синигера. – Много са ми затрябвали твоите теменужки – въздъхна гневно Кирил. Т. Харманджиев, КЕД, 20. – Ех, майка! Знаете, къщата ни е белязана. Не ни е затрябвал тоя червен календар. Д. Бозаков, ДС, 56.