ЗАТУ̀ПВАМ, -аш, несв.; зату̀пам, -аш, св. 1. Прех. и непрех. Започвам да тупам. Старците като се боеха да не затупа сега и тях Арон, се разбягаха навред. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Киранов силно раздруса ръката му, после го прегърна и продължително го затупа по гърба, щастлив, че вижда жив и здрав своя млад приятел. К. Калчев, ЖП, 351. Левашки походи още около поста и когато вече затупаха наблизо копитата на коня, той зави набързо и отиде към навеса. Й. Йовков, ЧКГ, 296. Едри капки затупват тук-там, замирисва на прах и още някакъв остър мирис на селитра. К. Константинов, СЧЗ, 18. Илия почувствува как сърцето му развълнувано затупа и замря в топло, разнежено братско чувство. Х. Русев, ПС, 190. И тя затупа одеялата, дюшеците и чергите. Δ Глашатаят затупа тъпана.
2. Непрех. Обикн. с предл. към, по. Разг. Започвам да вървя стремително нанякъде; затупквам. Грабна стомните и затупа бос нагоре по пътеката. А. Каралийчев, В, 78. Когато колата наближи и можеше да се различи триъгълното дивизионно флагче, капитан Талигаров изкомандува за среща и с твърди крачки затупа към колата. Д. Кисьов, Щ, 148.