ЗАТУПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затуптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. затуптя̀л, -а, -о, мн. затуптèли, св., непрех. Започвам да туптя. „Изпраща го“ – помисли Найден и на челото му затуптя малка синя вена. О. Бояджиев, П, 73. Сърцето на Сава буйно затуптя. Ето го ниския зид, старият орех е прострял шумнати клони над него. В градината се белее къщурка с малко чардаче. М. Марчевски, ДВ, 79. // Започвам да туптя силно. А свирач е Иван Пенчев, / кавалджия славен. / Де го има този негов / кавал сладкогласни; / колко сърца затуптяват / при звуци му ясни? Ц. Церковски, Съч. II, 258.