ЗАТЪ̀ нареч. Остар. и диал. Наистина, действително. – Ха! Добър ден, бай Коста! Вардиш ли, вардиш ли? То и ний затъ оставихме те самичък тук, уж гостенин! К. Константинов, СЧЗ, 150. И затъ тъй е, аз защо казвам, друго нещо трябва да се залови. Й. Йовков, ЧКГ, 99. – То затъ вие, учените, все мислите, а не виждате около себе си. Ст. Чилингиров, РК, 15. И той се пече на два огъня! Ама затъ правият път си е по-добър. Й. Вълчев, СКН, 60. – Ти затъ си родена от робиня. Не си някоя цивилизована жена да та имам на респект. Д. Войников, КЦ, 63.
– От араб. през тур. zatɩ.