ЗАТЪ̀ВАМ, -аш, несв.; затъ̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Потъвам, хлътвам донякъде в кал, тиня, сняг и под. Росето припна из песъчливия път. Босите ѝ крака, разголени до колене, затъваха в пясъка и го изхвърляха. К. Петканов, БД, 101-102. На някои места вятърът бе навял дълбоки преспи, бегълците затъваха до пояс, едва пъплеха. П. Вежинов, НС, 163. Малката каруца бавно се клатушкаше из дълбоката и рядка кал, затъваше, излизаше, криволичеше. Елин Пелин, Съч. I, 44. Конете едва теглеха товара – затъваха в омекналия сняг, пръхтяха, напрягаха вратове. А. Гуляшки, МТС, 299. Ездачите на елени винаги се подпират с тояга. Ако животното затъне случайно в тресавище, ездачът посредством тоягата ще успее да отскочи назад. Й. Радичков, НД, 141-142.
2. Прен. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Изпадам всецяло, напълно в състоянието, в положението, изразено със съществителното. Така и Гьоте иска да покаже при своя Фауст, че въпреки всички изкушения на сатаната човек, който има скъпоценен залог в гърдите си, няма да затъне завинаги в пороци и грях. М. Арнаудов, Г, 64. Затъваше в спомени, затъваше все по-дълбоко, тъй че когато вратата се отвори и влезе жена му, той почти я погледна учуден – тъй далечна му се стори тя, непозната. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 365. Цял живот е мечтал да се облече като истински господар, а всеки ден все повече затъва в сиромашията. К. Петканов, ДЧ, 391. Лесничеят се заел със залесяването на голите хълмове из своя район и бил затънал в работа. М. Марчевски, ТС, 140. Стаменов пак започна да ѝ обяснява колко тежко живее народът тук, особено жената. Иначе народът е добър по душа, честен е, но е затънал в предразсъдъци и суеверия. Б. Несторов, СР, 151. // С предл. в и в съчет. с дългове. Задлъжнявам много. Така се нижат седмици и месеци и младият съпруг затъва от ден на ден в дългове, защото заплатата му не стига. Св. Минков, РТК, 168.
3. Прен. Попадам в неприятно положение, от което не мога лесно да изляза. – Когато Радев си подаде оставката, аз се обърках. Той затъваше и аз не можех да му помогна. Г. Джагаров, ТМЗ, 236. – Изглежда, съм изтъкан от много противоречия, Есхач! – Това очаквах, жалко. Но очаквах и друго – че ще видя готов, опечен ромеец. Слава на Тангра, не си затънал! Й. Вълчев, СКН, 86. Търговците и лихварите виждали в кооперацията конкурент, а сиромашта се страхувала да не затъне отново. Кр. Григоров, Р, 53. И така секнаха мющериете, първите ни добри мющерие. И още повече загазихме и затънахме. Т. Влайков, Съч. II, 184.
◊ Затъвам / затъна в блатото; затъвам / затъна в някакво блато. Разг. Изпадам в много тежко, безизходно положение. Проблемът е, че колкото повече чакаме, толкова по-дълбоко затъваме в блатото. Д, 2016, бр. 242, 12. Лесно започваме да обругаваме всички и всичко около нас и затъваме в блатото на унинието. Амв., 2014, бр. 2, 16. И ще продължим да затъваме в блатото на съдебните битки и безсмислените политически спорове, които изсмукват енергията на нацията. Пол., 2010, бр. 304 [еа]. Затъвам / затъна с двата крака. Разг. Изпадам в много тежко, безизходно положение. – Наш Христо я оцапа! Наш Христо затъна с двата крака. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 98.