ЗАТЪ̀КВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затъквам и от затъквам се. Че и най-малкия им брат Кольо съдбата бе скоро удостоила с кръст за храброст поради сполучливо затъкване на едно неприятелско оръдие, което немилостиво беше затрепало левия фланг на първата армия. Ц. Церковски, Съч. III, 131.