ЗАТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Започвам да тъкмя, да приготвям някого или да подготвям нещо. А Сурсовул зе да върти Петра по волята си и затъкми сина си Самуила за наследник на престола, като гледаше да го ожени за Петровата дъщеря – Райна княгиня. Т. Шишков, ИБН, 169. Облякоха булката, затъкмиха я за сватбата. затъкмявам се, затъкмя се страд. и възвр. – Няма ли да кажеш най-после за къде си се затъкмила такава? – изпречи ѝ се пак Петко и хвана ръката ѝ, когато да сложи огърлицата си. Ст. Даскалов, СЛ, 231.
ЗАТЪКМЯ̀ВАМ СЕ несв.; затъкмя̀ се св., непрех. Разг. Започвам да се тъкмя, да се подготвям за нещо. В петък всичко бе привършено и в събота се затъкмихме да посрещнем Великдена. П. К. Яворов, ХК, 125.