ЗАТЪ̀НТВАМ, -аш, несв.; затъ̀нтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Слагам на отстранено, забутано място; забутвам2. затънтвам се, затънтя се страд.
ЗАТЪ̀НТВАМ СЕ несв.; затъ̀нтя се св., непрех. Разг. Обикн. с предл. в. Отивам на отстранено, забутано място; забутвам се. Този път юзбашията си послужи с хитрост. Накара да свирят за отстъпление, сам хукна пред всички, полута се из горските теснини и нà – хайдушката дружина се увлече подире му, затънти се в планинския усой. Ив. Гайдаров, ДЧ, 158-159. Истинският християнин трябва да се отдалечи от света, да се затънти в някоя пустиня и да се предаде всецяло на служба Богу. К. Величков, ПССъч. III, 44.