ЗАТЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. затънтя̀л, -а, -о, мн. затънтèли, св., непрех. Започвам да тънтя, да кънтя глухо, ниско. Земята затънтя и екна като от голям шум поради множеството копия и щитове и падането на коне и люде. П. Динеков, ИСБЛ, 210. Задрънчаха ключове, куфари. Затънтяха вратите у зандани. Тр, 1890, кн. 6, 150.