ЗАТЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; затънèя, -èеш, мин. св. затъня̀х, прич. мин. св. деят. затъня̀л, -а, -о, мн. затънèли, св., непрeх. Рядко. Започвам да тънея, да ставам тънък или по-тънък; изтънявам1. Тя вече не издържа, почувствува, че раменете ѝ са свободни, а в гърдите нещо я стяга и че е затъняла, че устните ѝ започват да подлудяват и краката ѝ стават тежки. Б. Мисирков, Избр. II (превод), 7.
ЗАТЪ̀НЯВАМ2, -аш, несв.; затъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане по-тънко; изтънявам2. Бездействието, неработенето затънява умствените способности, разслабя телесните сили, а следи това идат по-лоши сетнини. Ступ., 1876, бр. 1, 13. затънявам се, затъня се страд.