ЗАТЪПÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от затъпя като прил. 1. Който е станал или е направен тъп; притъпен. Иглите със затъпен връх се употребяват главно за работа на машини, предназначени за кърпене и шиене на копчета. П. Цветков и др., ТОП, 292. Затъпен нож.
2. Прен. Който е станал невъзприемчив, нечувствителен. Леля Гена беше среден бой, лицето ѝ май увехнало, очите ѝ навремени живи и весели, а навремени с вдълбочен и малко затъпен поглед. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 6. А децата винаги гледат на него като на свой враг и неговият образ винаги произвежда в душите на тези затъпени и заплашени същества мрачни възпоминания. Р. Каролев, РЗМ, VI. С хиляди ножа / прободен / народ – / затъпен / унищожен – / .. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот / – и писа със своите кърви / СВОБОДЕН! Гео Милев, С, 27-28. Богатите са нищи с ума си затъпен, / вий, робите, сте силни с духа си недоволни, / вий скоро ще сте вече щастливи, горди, / волни. Д. Полянов, Избр. ст, 12.